|
Въведение
Законът срещу Дискриминацията на Хората в Неравностойно Положение (ЗДХНП) ще влезе напълно в сила от Октомври 2004. Той изисква да бъдат направени значителни подобрения, в границите на разумното, за да се осигурят равни възможности за хората с увреждания, освен в случаите, където мерките биха застрашили безопасността на другите ползватели. Законът се отнася и за местата, където децата играят (площадки за игра, спортни игрища и др.). Противозаконно е да се третират хората с увреждания по-неблагоприятно от хората без увреждания. Ключовият момент е ”значително, но в рамките на разумното”. Законът не Ви задължава да направите всичките си площадки използваеми от деца с увреждания, дори ще видите по-нататък в тази публикация, че е почти невъзможно една площадка да бъде използваема от хора с всякакви увреждания. Това, което трябва да направите, е да предприемете всички необходими мерки, като имате предвид и безопасността на другите хора, за да направите площадката си възможно най-достъпна за хора в неравностойно положение. Тази публикация има за цел да увери производителите на съоръжения за игра в това, че вероятно техните съоръжения предоставят повече възможности за хора с увреждания, отколкото изглежда на пръв поглед, както и да им даде практически съвети как да подобрят нивото на достъпност с цената на минимални разходи. Най-важното послание е ”Не се поддавайте на паника!”. Няма нужда да затваряте площадката си или да купувате моментално, само защото понастоящем площадката не отговаря напълно на изискванията за достъпност. Чрез планиране на бъдещите мерки, които ще предприемете, ще можете да подобрите достъпността на своята площадка, без да натоварвате излишно бюджета си. В публикацията са използвани следните термини. На места се употребяват думи, които хора с увреждания са ни казвали, че предпочитат пред други думи. Увреждане
Физически или психически фактор, който се отразява неблагоприятно на способностите на даден човек. Всички имаме някакви увреждания. Случва се да сме късогледи, да не бягаме толкова бързо, колкото други хора, и т.н. Но когато увреждането е достатъчно сериозно, че да засегне начина ни на живот, тогава се налага определението ”човек с увреждане”. Човек с увреждане, човек в неравностойно положение
Човек, чието увреждане оказва негативен ефект върху способността му да води нормален начин на живот. Разликата между човек с увреждане и такъв без е в нивото на увреждането. Човек без увреждане
Човек, чиито увреждания (ако има такива) не оказват влияние върху способността му да води нормален живот. Закон срещу Дискриминацията на Хората в Неравностойно Положение
Според него е противозаконно да се третират неблагоприятно хора с увреждания. Законът е факт от Декември 1996г. и влиза напълно в сила от Октомври 2004г. Играта е важна част от живота
Играта е важна част от живота на подрастващите. При нея активно се извършват различни действия. Децата се учат от игрите си, които са жизненоважни за тяхното физическо и емоционално развитие. Това се отнася с еднаква сила както за децата без увреждания, така и за тези с увреждания. Те имат същото право да се развиват, както и останалите деца. Имат право да се сблъскват със същите предизвикателства и да изпитват същите усещания. Затова площадките за игра трябва да са място, където деца с различни способности се срещат и играят заедно. Децата имат едни и същи основни нужди и преминават през идентични стадии на развитие, въпреки че се развиват с различна скорост, а за някои развитието се забавя или дори напълно спира, преди да са достигнали зрелост. Този факт обаче не трябва да е пречка те да посещават детски площадки и да се наслаждават на различни игри. Играта е средството, което събира децата заедно, като ключовите елементи са разнообразието и интеграцията. По време на игра децата развиват социални умения и се научават на правилно поведение, толерантност и приятелство. Социализиращата роля е важен елемент на площадката за игра. Да се учиш от другите, да споделяш опит и преживявания, да правиш компромиси за използването на съоръженията – всичко това е част от израстването на детето до завършена и хармонична личност. По тази причина площадките за игра би трябвало да са места, които окуражават децата да се срещат и да вършат различни неща заедно, или където да играят самостоятелно, но все пак да се чувстват част от общността. От друга страна, тъй като играта съдържа активни действия, децата понякога правят грешки и се нараняват. Те се учат от грешките си, а болката е един от естествените предупредителни сигнали на природата. Леките наранявания (натъртените колена, оттоците и т.н.) винаги са били част от играта и няма как да бъдат избегнати, освен ако не принудим децата да не бъдат деца. Това е елемент от самото учене. Дете, което падне например от ниска греда за пазене на равновесие, може да се натърти. При всички положения ще го заболи и ще му бъде неприятно. Но така детето се научава, че ако паднеш те боли. Знанието за това прави детето по-внимателно при следващи ситуации, в които възниква възможност за падане. По тази причина е много по-малко вероятно то да се опита да ходи по улук, свързващ покривите на два гаража, да падне от 2.5м и да си счупи черепа. Сравнително слабата болка и дискомфорт, причинени от падането от ниско, предупреждават детето за опасностите от паданията от по-високо. Децата с увреждания имат същото право като другите деца да страдат от леки наранявания и дискомфорт и по този начин да усвояват умения за оцеляване. Важно е обаче това да става в условия на преценен риск, за да се намали възможността за сериозни наранявания. Признато е, че съществуват някои форми на увреждания, при които дори и леките ожулвания могат да се окажат неприемливо опасни, но тези случаи представляват съвсем малка част от общия брой на децата с увреждания. Интеграция
До преди време се наблягаше на осигуряването на отделни места и съоръжения за хората с увреждания. Съвременното мислене се концентрира около концептията за ИНТЕГРАЦИЯ. Вместо да набляга на недъзите на децата, интеграцията акцентира върху техните СПОСОБНОСТИ. ”Международната класификация за Функционалност, Увреждания и Здраве” (The International Classification of Functioning, Disability and Health) е резултат от седемгодишния труд на Световната Здравна Организация и активното участие на 65 държави. Бяха проведени и научни изследвания, които доказаха, че тази класификация е приложима за всички култури, за двата пола и за всички възрастови групи. Все още съществува тенденция да се придава водеща роля на това, което детето не може да прави, повече отколкото на неговите способности. Дори и децата с много тежки увреждания имат известни способности и могат да се наслаждават поне на някои видиве игра. Трябва да се съсредоточим над техните умения и да им помогнем да ги развият, а не да ги предпазваме прекалено много, като по този начин задушаваме техните дарби и задълбочаваме уврежданията им. Със сигурност е ясно, че децата в неравностойно положение не искат хората да се отнасят с тях по по-особен начин. Те осъзнават, че някои неща не са във възможностите им, но искат да бъдат третирани колкото е възможно по-”нормално”, да са заедно с приятелите си, да се опитват да правят постижимите неща и дори да грешат като останалите. Едно стихотворение от младо момче с увреждане от Швеция (Пер Холмберг) обобщава всичко това: Не мечтая да сляза от инвалидната количка,
защото знам, че това няма да се случи:
ако си в инвалидна количка
и имаш увреждане,
това е – имаш го. Не мечтая да карам сноуборд
Или да се катеря по дърветата,
Защото знам, че не мога. Най-силно мечтая
Да бъда с някого,
Когото харесвам
....много. Най-важното е децата с увреждания да бъдат включвани в игрите на детската площадка доколкото това е възможно и разумно допустимо. Те нямат нужда от множество специални съоръжения, които сигнализират на околните, че който играе на тях е по-различен. Тези деца искат да използват съоръженията на своите връсници без увреждания. Там, където това не е възможно, за децата в неравностойно положение е важно да бъдат заедно с останалите, да са част от общоността, и да споделят преживяванията си със своите приятели. Увреждания
Площадките за игра трябва да са достъпни за всички хора с увреждания. В това число влизат и проблеми с възприемането на информация, емоционални и поведенчески смущения, зрителни, слухови, както и двигателни увреждания. Двигателните увреждания могат да бъдат разделени на три основни категории:
Такива, които изискват - инвалидна количка
- патерици
- шини
Много хора, използващи инвалидни колички, попадат и в другите две категории, но е важно да се знае и това, че голяма част от тях могат да правят по няколко крачки, когато им се помогне. Също така, те имат и по-силни горни крайници, което би могло да им е от помощ при някои съоръжения на площадките за игра. Повечето деца с други форми на увреждане имат нормална физическа сила, въпреки че нерядко се срещат и случаи на деца с повече от едно увреждане. Някои увреждания, като например аутизмът, могат и да увеличат физическите възможности на индивида, и едновремнно с това да намалят или попречат на способността му да преценява риска. Зрителните увреждания могат да се изразяват в пълна загуба на зрението (слепота), или в частична загуба. Резките промени във височината (например стъпала) представляват проблем и за двата вида зрителни увреждания. Важно е да се отбележи и фактът, че повечето подобрения, правещи площадката достъпна за хора с увреждания, улесняват достъпа и на бебешки колички. Придружители
ЗДХНП се отнася за всички хора с увреждания. На площадката за игра може да има не само деца с увреджания, но и такива придружители – родители, баби, дядовци и др. Едно дете в неравностойно положение е подложено на дискриминация, ако неговият придружител не може да достигне до площадката за игра. Ако придружителят не може да дойде на площадката, много е вероятно на детето да не му се разреши да играе там. Дори и придружителите да не са с увреждане, добре е да се осигурят повече възможности за тях да прекарват време на площадката, за да се даде шанс на децата с увреждане да изживеят пълноценно престоя си там. При някои деца, уврежданията налагат необходимостта от повече време, за да може детето да опознае съоръженията и да играе на тях. Основни действия при игра
При децата има десет основни вида действия при игра: Люлеене
Клатушкане
Въртене
Катерене/пълзене
Пазене на равновесие
Пързаляне
Преструване/игра на роли
Тренировка
Експеримент
Събиране с останалите деца Видовете действия могат да бъдат разпределени в три основни групи: 1. Такива, които предполагат индивида да действа самостоятелно: - Пазене на равновесие
- Клатушкане
- Пързаляне
- Въртене
- Люлеене
- Пазене на равновесие
2. Такива, които предполагат индивида да действа заедно с другите: - Преструване/игра на роли
- Тренировка
- Събиране с останалите деца
3. Действия, които предполагат индивида да се занимава конкретно със съоръжението: Ясно е, че не винаги е възможно и практично да се направят всички елементи на площадката достъпни за деца с всички видове увреждания. Собствениците на площадки за игра би следвало да се стремят да осигурят поне по едно от основните десет действия за децата в неравностойно положение на всяка площадка. Случва се например дадено пружинно съоръжение (клатушка) да не е използваемо от деца с двигателни увреждания, а друго пружинно съоръжение да е използваемо от такива деца, защото има ръкохватки, стъпенки и облегалка и им дава възможност за същото действие. Фактът, че едно съоръжение не е достъпно за деца в неравностойно положение, не е важен, стига те да могат да извършват същото действие на друго съоръжение на площадката. Ако се замислим по-задълбочено, ще се окаже, че голяма част от съществуващите съоръжения са достъпни за деца с увреждания. Повечето съоръжения предлагат повече от едно от основните действия. Децата с различни увреждания имат и различни способности. Площадката за игра трябва да позволява проявата на тези различни способности. Значителна част от децата в неравностойно положение могат да направят няколко крачки сами, особено ако имат стабилна опора за ръцете, а тези, които не могат да ходят, са способни да се изкачат, като се издърпат със силата на ръцете си. По-долу са изброени няколко идеи за съоръжения, които осигуряват основните видове игра за децата с увреждания. Ако човек се замисли, може да добави още много идеи. Люлеене
Обикновени люлки тип махало. Повечето деца в инвалидна количка могат да ги използват, стига да успеят да придвижат количката си достатъчно близо до люлката. Специалните седалки понякога са проблем за децата без увреждания. Люлки със седалка от автомобилна гума, разположена хоризонтално. Широката гума е идеална, за да може дете с двигателни увреждания да се разположи напреки и да се люлее. Мрежи. Повечето мрежи осигуряват люлеещо движение. Има и сложни съоръжения с мрежи за катерене във формата на U, на които дори и дете с тежки двигателни увреждания може да бъде сложено и залюляно странично. Намират се и хоризонтални мрежи, които дават възможност както за люлеене, така и за клатушкане. Клатушкане
Пружинно съоръжение, което има ръкохватки, стъпенки и облегалка, която да служи като опора за гърба и да предпазва детето от падане назад. Клатещ се мост. Ако има стабилни перила, повечето деца, които не са напълно неспособни да се придвижват, ще могат да се държат за тях и да изпитат усещатеното от клатушкането на моста. (На този тип съоръжения децата се учат и да пазят равновесие.) Въртене
В последно време в редица държави се намират въртележки, които са използваеми дори от деца, седящи в инвалидна количка. Има и други съоръжения, като например въртележка Galaxy, които позволяват дете с двигателни проблеми да бъде поставено безопасно на платформата и да бъде завъртяно, без опасност от изпадане. Катерене / Пълзене
Освен обикновените катерушки, мрежите за катерене и други части от сложните съоръжения също могат да се използват от деца с двигателни увреждания, които имат сравнително силно развити ръце. Тунелите също могат да служат като катерушки, стига да има за какво да се захванат деца с достатъчно силни горни крайници. Наклонените рампи с достатъчно стабилни перила позволяват на деца с двигателни увреждания да се изтеглят нагоре. Пазене на равновесие
Този вид игра може да се практикува на много съоръжения. Множество висящи мостове от вериги са използваеми от почти всички деца, защото детето може да поддържа тежестта си благодарение на парапетите и страничните вериги. Висящите дървени мостове със стабилни перила също осигуряват усещането за пазене на равновесие на височна. Пързаляне
Ако дете с двигателно увреждане успее да се придвижи до стартовата площадка на пързалката, в такъв случай пързалката е годна за използване от деца в неравностойно положение. Сложните съоръжения с добър достъп до по-високите нива (например рампи с перила или ръкохватки), снабдени с пързалки, които завършват близо до началото на изкачването, са особено добри по отношение на достъпността за инвалиди, тъй като е скъсено разстоянието за изминаване. Пързалките с тунел също осигуряват безопасно пързаляне за деца в неравностойно положение. Въжените линии с подходящи седалки също дават възможност за пързаляне, клатушкане и люлеене. Преструване / Игра на роли
Преструването може да се практикува на много съоръжения. Например висящ мост, за който детето си представя, че виси над 300-метрова пропаст над река, гъмжаща от крокодили, или най-обикновена платформа, която може да се превърне в сцена. Разбира се, не на последно място са и къщурките за игра, в които децата възприемат различни роли. Тренировка
Тя също може да се извършва на най-различни съоръжения. Всяко съоръжение, което дава възможност за развитие на физическата сила, отговаря на изискването да предоставя възможност за тренировка - например халки и лостове за висене и катерене и др. Експеримент
Водата и пясъкът вероятно са най-добрите елементи на площадката, които дават възможност за експериментиране. Ако пясъчникът е на подходяща височина, дори дете, напълно неспособно да слезе от инвалидната количка, би могло да играе с пясъка. Собствениците на площадки могат да помислят за пясъчници, които са издингати над нивото на земята – масички за игра с пясък и вода. Събиране с останалите деца
Пружинно съоръжение с по-широки седалки, които побират до три деца, седнали едно до друго, дават възможност за събиране с останалите, което е групово занимание. За достъп за деца с увреждания е необходимо да има места, на които инвалидна количка да се сложи между местата, където седят децата без увреждания. Достъп до съоръженията
Рампите за инвалидни колички понякога създават проблеми на ползващите ги, не на последно място защото се използват и за каране на скейтборд. Също така, въпреки че струват доста пари и заемат място, те не крият никакво предизвикателство за децата с увреждания. Алтернативни начини за достъп до по-високите нива на съоръженията могат да представляват по-голямо предизвикателство (и повече забавление) за децата в неравностойно положение. Ето няколко възможности за достъп до съоръженията за деца с двигателни увреждания, които обаче могат да слизат от инвалидната си количка: - Мрежи за катерене
- Широки стъпала със стабилни парапети или дупки във всяко стъпало (детето ще успее да се изкачи по тях, като се издърпа с ръце, стига да може да слезе от количката).
- Наклонени рампи с дупки, които позволяват на детето да се хване и да се издърпа нагоре.
- По-широки платформи
Във всички случаи е важно инвалидната количка да може да стигне близко до съоръжението и на местата, където това е удачно, да има достатъчно големи преходни платформи, за да се улесни достъпа. За децата, които не могат да слязат от инвалидната си количка, трябва да има възможности за игра на самите съоръжения: например панели с игри, тръби с отвори за говорене, пясъчници и водни басейнчета, издигнати на височина. Често срещани грешки
Ето някои от най-често срещаните грешки, свързани с достъпа за хора с увреждания, допускани със съоръженията за игра: - Няма начин да се стигне до съоръженията. Издигнати ръбове, които пречат на инвалидните колички да минават, или неподходяща настилка.
- Рампи, които не водят до никъде.
- След като детето се качи на съоръжението, няма начин да слезе.
- Детето лесно се качва на съоръжението, но няма какво да прави на него.
- Съоръжения, които са проектирани с идеята, че всички деца с увреждания са в инвалидни колички и не могат да слязат от тях.
- И не на последно място – съоръжения, които не представляват никакво предизвикателство за децата.
Основни елементи на дизайна
Изброените по-долу елементи на дизайна следва да залегнат във всички нови площадки за игра, а там, където това е уместно, и във вече съществуващите такива. Паркинг за автомобили - Където е възможно, трябва да се осигурят поне едно (ако е на улицата) или две (ако има паркинг) достатъчно широки инвалидни места.
- Настилката на паркинга трябва да бъде подходяща за инвалидни колички.
- Наклонът на паркинга на инвалидните места не трябва да надвишава 1:12
- Определените като инвалидни парко-места трябва да са възможно най-близо до алеята, водеща към площадката за игра.
Алеи - Минималната ширина на алеите трябва да е 1.2м, а максималният среден наклон трябва да е 1:12, като е допустимо да има участъци с наклон до 1:14.
- Настилката на алеите трябва да е подходяща за инвалидни колички при всякакви атмосферни условия.
- На по-дълите алеи трябва да се предвидят и места за разминаване, широки поне 1.8м.
- На алеи, по-дълги от 50м, трябва да се сложат пейки за хора с двигателни увреждания и да се предвидят места за инвалидни колички, като на всеки 50м се намира поне по една пейка.
Огради и порти - Желателно е да се поставят порти, за да не се допускат кучета (с изключение на кучета-водачи). Портите трябва да са широки поне 1м и да са поне две на брой.
- Портите трябва да се отварят лесно и да се затварят сами, в рамките на 3 до 5 секунди.
- Заключалките на вратите трябва да са на височина 90см от земята. Там, където площадката се използва често от деца с аутизъм, е желателно да има и по още една заключалка на по-голяма височина, достъпна само за възрастни. Заключалките трябва да работят безпроблемно и да се смазват и почистват редовно.
- Желателно е да се поставят огради, за да не влизат на площадката животни, с изключение на кучета-водачи.
Пейки - На площадката трябва да има пейки.
- Поне една от пейките трябва да има облегалки за ръцете, за да могат хората, които имат проблеми с придвижването, да се опират на тях при изправяне.
Настилка в закрити помещения - Мрежа от пътеки без прекъсвания и препятствия по тях трябва да свързва всички входове, изходи и основните съоръжения в помещението.
- Пътеките трябва да са стабилни и да са подходящи за инвалидни колички (да не са с настилка от пясък, чакъл, дръвесна кора и т.н.), да не са хлъзгави да нямат дупки между отделните елементи. Ръбовете на пътеките трябва да са добре поддържани.
- Наклоните не трябва да надвишавт 1:15 (по възможност не повече от 1:20).
- Всяка промяна във височината трябва да бъде обозначена с различен цвят или текстура на настилката (за улеснение на хората с нарушено зрение), както и да има рампи за хората в инвалидни колички.
- Там, където има промяна в нивото на пода, трябва да има перила с диаметър не повече от 60мм, поставени на височина от 650мм до 800мм.
- Рампите не трябва да са хлъзгави.
- Различни цветове могат да се използват и за да се означат различни по предназначение места. (Асфалтът и плочите също могат да се оцветят, както и гумираните настилки).
- Различни текстури на настилката също могат да се използват с разграничителна цел.
- Където това е практично, може да се осигури повръхност за ориентация на слепи хора, като се използват разнообразни настилки. Например тревата звучи по различен начин от цимента, когато се почуква по нея с бастун.
- Употребата на различни по грапавина повърхности също така позволява и по-добра комуникация с хората с нарушено зрение, а и помага за развитието на сетивата. При дървените съоръжения могат да се използват гравюри, като например отпечатъци от стъпки на различни животни, които да обозначават различни пътеки.
Съоръжения - Съоръженията трябва да са проектирани с мисъл и за децата с увреждания и трябва да им дават възможност да изпитат колкото е възможно повече от основните действия при игра (вж. раздела ”Основни действия при игра”).
- Съоръженията трябва да насърчават независимостта на децата в неравностойно положение и да крият известна доза предизвикателство.
- Съоръженията не трябва да изглеждат като специално направени за деца с увреждания.
- Трябва да има достатъчно разстояние между отделните съоръжения, за да могат инвалидните колички да се придвижват.
- Съоръжения, които са свързани с употребата на звук (музикални тръби и тръби - говорители) са особено подходящи за деца с увредено зрение.
- Дъното на водните басейни, които са елемент от площадката за игра, трябва да не е хлъзгаво, а наклонът трябва да е малък и плавен, за да могат да взлизат и деца в неравностойно положение. Около водните басейни трябва да има ясни обозначения с различни цветове и повърхности, за да бъдат разпознавани и от хора с увредено зрение.
Настилки - Ударопоглъщащите настилки трябва да позволяват по тях да се движи инвалидна количка. Такива настилки са каучуковите плочи, летите настилки, каучуковите плочи с дупки за трева (тревна мата).
- Насипните настилки (пясък , чакъл, дървесна кора) понякога позволяват преминаването на колички на кратки разстояния от 2-3м.
- Издигнатите и вдлъбнатите места трябва да са снабдени с рампи за инвалидни колички.
- На площадки, използвани сравнително често от деца с особено тежки увреждания, е желателно настилката да има голяма ударопоглъщаща способност.
Материалът относно проблемите на достъпността за хората с увреждания включва изследвания на Института Компан (Kompan, Inc.) в Дания.
|
