| Врати и порти – достъп до площадките за игра и местата за скейт спортове |
 Добрият и безопасен достъп до площадките за игра и местата за скейт спортове е от особено важно значение. Необходимо е да се обърне внимание на следните неща:Вход за спешни случаи Трябва да се признае, че дори и на най-добре организираните площадки за игра могат да се случат злополуки, поради което е важно да има осигурен достъп за линейки. За да премине линейка е необходима ширина на вратата от поне 2.15 м. Желателно е да има възможност до самата площадка да може да се стигне с автомобил на спешна медицинска помощ. За целта трябва да има твърда настилка, която може да се използва и при мокро време. Там, където не може да се достигне с линейка, може да се използва носилка на колела. Такава носилка обаче тежи около 58 кг без да е натоварена и ако хората не могат да я избутат от и до линейката поради лоша настилка, може да се получи нежелано забавяне на медицинската помощ. Необходимата минимална ширина на алеята, за да мине носилка на колела, е 1 м. Също така може да са необходими рампи, които да улесняват преминаването на такава носилка при необходимост. Достъп за хора в неравностойно положение Европейският Закон срещу дискриминацията на хора в неравностойно положение изисква да се осигурят достатъчни условия за ползване от хора с увреждания. Това означава не само че през портите трябва да може да премине инвалидна количка, но и че тя би могла да се придвижва до и във площадката – т.е. да се осигури твърда настилка на алеите, подходяща и за инвалидни колички. Врати и оргади Вратите и оградите са необходими там, където има вероятност децата да се озоват в близост до потенциална опасност (пътно платно, воден басейн и др.) или за да се ограничи влизането на кучета и други животни в площадката за игра. Понякога се налага да се слагат порти и огради, за да се попречи на влизането на моторни превозни средства. Мястото на портите е от голямо значение. Първо преценете от коя посока идват децата най-често. По принцип те не обичат да променят обичайния си път и ако вратата не е на подходящо място, ще прескачат оградата. Често най-използваният път се вижда ясно по пътеките, утъпкани в затревените площи. По възможност разположете портите така, че да не излизат директно на потенциално опасни места, например на пътното платно или до открит воден басейн. Ако е възможно е добре да не се излиза и на склон. Също така е важно портите да са разположени така, че да не създават конфликт на движението. Учудващо е колко често се случва врата на детска площадка да се отваря в опасна близост до люлеещи се люлки например. Портите трябва да са с минимална ширина от 1.2 м, за да позволяват преминаването на инвалидни колички. Портите трябва да се отварят навън, освен в случаите, когато отварянето навън може да предизвика сблъсък (например да се отварят на пътя на пешеходци или велосипедисти). Това е защото за кучетата е по-лесно да отворят дадена врата чрез бутане, отколкото чрез дърпане и по тази причина биха влизали по-лесно в площадката ако портата се отваря навътре. В идеалния случай портата не трябва да се затваря за по-малко от 5 секунди, за да позволява на инвалидна количка да премине, както и за да не удря деца по гърба. Препоръчват се самозатварящи се механизми, за да стоят портите затворени през цялото време. Такива механизми могат да варират от най-простата пружина до специализирани затварящи се ключалки. Последните са по-скъпи, но не изискват почти никаква поддръжка, а времето им на затваряне може да се регулира. Портите за поддържащия персонал трябва да са достатъчно широки, за да позволяват преминаването на необходимата техника в площадката, но трябва да се държат заключени, когато не се използват. Добре е да се помисли и за разположението на пейките в площадката, с оглед на видимостта към портите. Ако родител с повече от едно дете седи близо до портата, може лесно да наблюдава дали някое от децата не напуска площадката. Проблеми на безопасността Важно е по портите и оградите да няма места, където дете може да прищипе пръст или друга част на тялото си. Това означава, че трябва да има минимално разстояние от 12 мм между портата и рамката й, и от двете й страни. Това минимално разстояние трябва да е налице във всеки един момент от отварянето и затварянето на портата, в неподвижно състояние и по цялото протежение на рамката. При вече съсществуващите порти понякога няма друг вариант за подсигуряване на това минимално растояние, освен чрез поставяне на буфер, най-често гумен, който да е дебел поне 12 мм. Този буфер трябва да е на височина поне 700 мм от земята. Между земята и долната част на портата трябва да има разстояние между 60 мм и 110 мм, за да се избегнат възможни наранявания на стъпалото на крака. Настилката под и около портата трябва да е равна по същата причина. Препоръчва се настилката да е твърда на разстояние поне 1 м преди и след портата, за да се избегне износването и образуването на неравности, които представялват потенциална опасност от спъване. Желателно е портите да са боядисани в различен цвят от този на оградата, за да могат да бъдат разпознавани и от хора с нарушено зрение. Не трябва да има остри ръбове и стърчащи части и всички ръбове трябва да са с минимален радиус 3 мм. Ако портите са с резета, те (резетата) трябва да могат да се отварят и затварят и от двете страни, както и да не стърчат с повече от 25 мм. Всички стърчащи резета трябва да са облицовани с гума (обикновено те се падат приблизително на височината на очите на малко дете). Ако портата е тежка, трябва да има механизъм, който да й пречи да се затваря твърде бързо, удряйки преминаващо дете по гърба (вижте по-горе относно времето за затваряне). Тежките порти изискват и по-здрави затвяращи механизми. Има данни, че в по-голямата част от случаите физическото и сексуално насилие над деца е дело на други деца. РоСПА препоръчва всяка площадка за игра да има поне две порти, за да се намали риска от това дадено доминантно дете да блокира входа – когато има два входа е налице алтернатива за влизане и излизане.
|
